Станка Пенчева Стены Стените

Красимир Георгиев
„СТЕНИТЕ” („СТЕНЫ”)
Станка Михайлова Пенчева (1929-2014 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надя Попова


Станка Пенчева
СТЕНИТЕ

Самоубийствено се блъска,
блъска във стъклото
една пчела.
Току пред нея е просторът
и медената топлина на слънцето,
и гъстото дихание на майските треви –
а тя не може и не може да излети!
Невидима зла сила я запраща
назад, събаря я зашеметена
отново и отново –
все по-малко златна,
все повече оловна...
Все повече оловна,
все по-малко златна –
достигнах края на дългия си ден.
Отмалях от блъскане
в невидимите граници
на даденото ми от Бога.
А какви далечини ме викаха,
какви далечини!...
Дали ще видя в оня,
последния си час,
как срязва тия стъклени стени
душата ми,
като елмаз!


Станка Пенчева
СТЕНЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Надя Попова)

Самоубийственно бьётся,
бьётся об стекло
заблудшая пчела.
Вроде бы рядом – простор,
и тепло медвяного солнца,
и густой запах майских трав,
а она никак не может
взлететь!
Невидимая злая сила
швыряет её назад, оглушает,
опрокидывает снова и снова –
всё менее золотую,
всё более свинцовую…
Всё более свинцовая,
всё менее золотая –
подошла я к концу своего длинного дня.
Обессилела от столкновений
о невидимые границы
отпущенного мне Богом.
А какие дали звали меня,
какие дали!..
И приведётся ли увидеть в тот –
последний – час,
как этих стен стекло взрезает
душа моя,
словно алмаз!